Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2013 13:30 - Ами сега накъде ?
Автор: jmi Категория: Политика   
Прочетен: 1822 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 04.03.2013 17:49


 В миналото Смирненски и Вапцаров бяха знаме на столетницата. Убийството на Вапцаров беше ужасна грешка. Днес се случват събития , които тези двама поети са описали на времето. Извън политическия контекст , те са писани за нас , за всички които излязоха на улицата , за тези които ще излязат на улицата отново. Каква ирония , днес комунистите се превърнаха в своето отрицание , станаха притежатели на солидни банкови сметки , "Приказка за стълбата" е техен портрет. Уверете се сами

За начало нека си припомним една чудесна възрожденска песен

Боят настава, тупат сърца ни,

ето ги близо наште душмани.

Кураж, дружина вярна, сговорна.

Ний не сме веке рая покорна!

 

Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

 

Гледайте в този пряпорец красен,

лева как тича волен, ужасен!

Левове всички днес се явете

люти и страшни за враговете!

 

Кого ли плашат турци злокобни?

Нихната ярост, удари злобни

ще се разбият нищожни, слаби,

в нашата правда, в нашите саби!

 

Ний за живота нямаме жалост,

но да не умрем, братя, на халос -

нека се мъчим колкото можем

повеч душмани мъртви да сложим!

 

Ако пък паднем в битката славно,

то в България ще незабавно

нови юнаци пак да въстанат

и вместо нази бой ще зафанат!

 

Нека мрем, както нявга сме мрели,

да живейм волни как сме живели!

Кураж, другари! Бог ще ни брани!

Смърт на вековни, черни тирани!

 

Съвременен вариант

 

 

Боят настава, тупкат сърца ни -

ето ги близо наште душмани.

Дързост дружина вярна, сговорна -

ний не сме веке рая покорна.

Дързост дружина вярна, сговорна -

ний не сме веке рая покорна.



Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.



Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

Че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.



Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

 

 

 

Боят настава, тупкат сърца ни -

ето ги близо наште душмани.

Дързост дружина вярна, сговорна -

ний не сме веке рая покорна.

Дързост дружина вярна, сговорна -

ний не сме веке рая покорна.



Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.



Нека с тоз удар врага да смажем,

нека му гордо, братя, докажем,

че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.

Че сме строшили мръсни окови,

че сме свободни, а не робове.



Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода -

бой за чест и свобода, за мила рода.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

О, майко моя, родино мила,

земя си красна, райска градина.

 

 

 

 

imageimageОбратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]


 

Двубой

 

Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава? –

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен –

и победеният си ти.

 

Не вярваш ли? Не те е страх?! –

но аз пресметнах всеки ход,

последния кураж събрах

и ти ще бъдеш победен,

разкапан, озлобен живот.

 

Не почваме сега, нали?

Двубоят ни е твърде стар.

Двубоят ни се води с жар

от дълги дни.

От дълги дни сме вплели здраво

ръцете си един във друг.

И никога не ще забравя

жестокия ти, груб юмрук.

 

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт

               затрупа

петнадест човека доле.

Затрупа

      въглещния

              пласт

петнадесет

         човешки

               трупа.

Един от тях

           бях

              аз.

 

Пред прага на един бордей

дими

   изпуснат

          пистолет.

Трупът полека леденей...

И нито вик,

          и нито шум –

един куршум

и после – смет.

И колко леко...

И без бой,

без порив за живот,

без глас.

Ти спомняш ли си

кой бе той?

Това

    бях

       аз!

 

На мокрия паваж

              лежи

човек, застрелян из засада.

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

                на площада.

Човекът, който там

                 лежи

във локва кръв,

е моят брат

и в стъклените му очи

омраза и любов

             горят.

Извергът,

       мерзкият

              стрелец,

закри следите си

                завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец?

Това бях

        аз.

 

Но помниш ли, едно дете умря

       в Париж на барикада.

Едно дете

        във бой умря

със кървавата

            ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта изстива

             като щик.

Ала една усмивка лека

по устните се плъзва в миг.

И после устните синеят,

ала в очите

          жар гори,

ала очите сякаш пеят:

"Liberte cherie!"...

Един гамен е

           прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.

Ти спомняш ли си

тоз гамен?

Това бях аз!

 

Но помниш ли,

           един мотор

прониза

      с смях

           и оптимизъм

мъглите,

      дето птица даже

не слиза

       в влажния простор;

един мотор с крила, които

разсичат

       ледната завеса,

изменят земната орбита

и с взрив на бензинни пари

разчистват пътя към прогреса.

 

Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора

е кръв от моето сърце.

 

Човекът, чийто поглед верен

                        е вперен

                              в нервния компас,

човекът, който

             влезе в бой

с мъглите,

        с северния мраз,

ти спомнях ли си кой

                   бе той?

Това бях

        аз.

 

Аз съм тук

          и там. –

                   Навред. –

Един работник от Тексас,

хамалин от Алжир,

                поет...

Навред съм аз!

Навред съм аз!

 

Как мислиш,

         ще ли победиш,

навъсен, мръсен,

зъл живот?

И аз

    горя,

        и ти гориш,

и двамата

         се къпем в пот.

Но ти изчерпваш свойте сили,

слабееш ти,

          отпадаш ти.

Затуй така жестоко жилиш,

в предсмъртен ужас

                 може би...

Тогаз,

     на твойто място,

                    дружно,

ще изградим със много пот

един живот

         желан

              и нужен,

и то

    какъв живот!

 

 

(DE,GR)

 

imageimageОбратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]


 

Вяра

 

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди   / С топлофикация под вежди /

се гледаме строго

и боря се с него,          / и боря се с нея /

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,  / С топлофикация сме в разпра /

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

 


imageimageimageОбратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

© 1999-2013, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух

 

 

 

 

imageimageОбратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]


 

   

 


imageimageimageОбратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО] © 1999-2013, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух

ДА БЪДЕ ДЕН!

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
"Да бъде ден! Да бъде ден!"

Обратно към [Смирненски] [СЛОВОТО]

 

НИЙ

Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма -
ний, бедните деца на майката земя.

Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот -
ний, бледи смъртници - родени за живот.

А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.

На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци -
ний, вечните творци, ний морните борци.

Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.

Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
"И ние сме деца на майката земя!"

Обратно към [Смирненски] [СЛОВОТО]

  И така , налице е смяна на ролите . Столетницата забрави коя е тя , народи си номенклатура и олигархчета , а на нас остави Смирненскси и Вапцаров Добре , нека е така , но ние имаме отговор по кой път да поемем


                                                 ВХОД СВОБОДЕН
                              И ЕДИНСТВЕН

                                        a21.dsb-is.net

                                                         Bulgaria4.com
                                                         jomaiv.blog.bg
        
 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Сега натам, накъдето позволим да ни водят ...
02.03.2013 17:08
Случващото се днес се покрива с едно изречено преди 81 години заклинание на един смятан от някои за продължител на Смирненски, поет, публицист и пр., "апологет на партийната истина" - Христо Радевски, в неговото "творение" наречено "Към Партията" /с главна буква/.

Мен хулите не ме смущават,
врагът с които те покри —
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори !

Този стих, превърнат по-късно в политическа мантра, не само се втълпяваше на "масите", но е "имплантиран" не само в мозъка , но и в ДНК структурата на всички потомствени комунисти, днес "социалкапиталисти", завладяли върховете и структурите на една считаща се дори и за безсмъртна партия.

Какво пък тук значат
Смирненски, Вапцаров ?
Нали днес грозно грачат
Смехурко и Овчаров !

цитирай
2. jmi - Към andreshko
02.03.2013 21:50
Благодаря Андрешко ,
Харесвам твоя начин на мислене , ако не си го направил , моля те посети горните адреси и напиши какво мислиш. Не бива да се отказваме от борбата. Имаме своите шансове. За по-лесно постави адресите в адресната лента

Йордан Иванов

цитирай
3. анонимен - jmi - По различни съображения
03.03.2013 18:49
съм затворил свободния достъп в блога за "коментари".
Блогът е отворен за посещения от приятели и от "други" .
Останалото - в "лични съобщения".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jmi
Категория: Политика
Прочетен: 42872
Постинги: 11
Коментари: 17
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031